Хемодиализата е екстракорпорален процес, при който кръвта се пречиства чрез отстраняване на продуктите за задържане на уремия чрез полупропусклива мембрана. Традиционно диализните мембрани са широко класифицирани въз основа на техния състав (целулозен или нецелулозен) и водопропускливост (нисък или висок поток). Напредъкът в технологиите на материалите и полимерната химия доведоха до развитието на мембрани със специфични характеристики и усъвършенствани свойства, които налагат преразглеждане на традиционните мембранни класификационни системи. За адекватна характеристика на тези по-нови видове мембрани сега са важни допълнителни параметри, включително нови показатели на пропускливост, хидрофилен или хидрофобен характер на мембраните, адсорбционна способност и електрически потенциал. В този преглед предоставяме на клиницистите актуализиран анализ на диализни мембрани и диализатори. Обсъждаме основните механизми, които стоят в основата на отстраняването на разтворите и водата при диализа (тоест дифузия, конвекция, адсорбция и ултрафилтрация) в контекста на лечения, които използват силно пропускливи мембрани. По-конкретно, ние подчертаваме онлайн хемодиафилтрацията и новите терапии (например разширена хемодиализа), които използват мембрани, предназначени да произвеждат висока степен на вътрешна филтрация. И накрая, обсъждаме съображенията, които регулират клинично приемливия баланс между големи разтворители и загуба на албумини за екстракорпорални терапии.